Данни и прозрачност

Източници и методология

Тук са изброени всички данни, които показваме на сайта — с точната стойност и връзка към първоизточника. Числата за българския пазар идват от НСИ; международните тенденции и клиничните ефекти са ясно обозначени като такива. Проверено на 10 юли 2026 г.

Български пазар (официални данни)

Официална, актуална статистика за България. Посочваме я като факт.

  1. 1

    НСИ — Използване на ИКТ в домакинствата и от лицата, 2025

    92.8% от домакинствата в България имат достъп до интернет вкъщи. 86.5% от лицата на 16–74 г. използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. 51.2% пазаруват онлайн за лични цели. (Изследване април–юни 2025 г.)

    Официален, безплатен, български и актуален източник. Първичен за твърденията ни за българския пазар.

    Виж източника

Международни тенденции

Данни извън България. Посочваме ги като международни, никога като български факт.

  1. 2

    Евростат — записване на час при лекар през уебсайтисторически ред — прекратен

    Показател isoc_ci_ac_i. Исторически ред (~2012–2019 г.), прекратен и погълнат от обновения модул за е-здравеопазване — няма актуална стойност.

    Официален, но неактуален. Използваме го само като качествен фон — че онлайн записването при лекар е било официално измервано на ниво ЕС — никога с процент, представен като текущ.

    Виж източника
  2. 3

    Press Ganey — Consumer Experience in Healthcare, 2024 (САЩ)

    61% от потребителите оценяват онлайн записването положително. 81% (45–60 г.) и 85% (30–44 г.) казват, че възможността за онлайн запис влияе върху избора им на лекар; само 9% никога не са го използвали.

    Публично достъпна страница, американски контекст, източникът е доставчик на CX решения. Посочваме го като международен и назоваваме източника.

    Виж източника

Клинични доказателства

Рецензирани мета-анализи за ефекта на напомнянията върху явяването. Говорим за по-малко пропуснати часове — не за точност на пристигане.

  1. 4

    BMJ Open (2016) — мета-анализ на дигиталните напомняния

    Пациентите с дигитално напомняне са 25% по-малко склонни да пропуснат часа си (RR 0.75; 95% CI 0.68–0.82) и 23% по-склонни да се явят (RR 1.23; 95% CI 1.10–1.38).

    Независим, свободен достъп, пълен текст безплатно. Основен източник за ефекта на напомнянията.

    Виж източника
  2. 5

    Journal of Medical Systems (2016) — мета-анализ на SMS напомнянията

    Обединено отношение на шансовете за явяване 1.62 (95% CI 1.35–1.94) при SMS напомняне (13 рандомизирани проучвания).

    Силен източник; пълният текст е платен, резюмето е свободно. Цитираме по DOI 10.1007/s10916-016-0452-2.

    Виж източника
  3. 6

    Cochrane (2013) — напомняния чрез мобилни съобщения

    Текстови напомняния спрямо никакви: явяване RR 1.14 (95% CI 1.03–1.26), доказателства с умерено качество.

    Силен, златен стандарт. Свързваме свободното резюме на достъпен език, не платения пълен текст.

    Виж източника
  4. 7

    JACR (2017) — амбулаторен ЯМР, точност на пристигане

    Неявяванията спадат от 5.1% на 3.8% (~25% относително), но без подобрение в точността на пристигане — около 40% и в двете групи не идват 30 мин по-рано.

    Причината, поради която не твърдим, че напомнянията карат хората да идват навреме. Информира формулировките ни, а не е рекламно послание.

    Виж източника

Как подбираме и формулираме

Всяко твърдение е формулирано на нивото, което източникът реално подкрепя. Данните на НСИ доказват, че пазарът е дигитално зрял — не че хората предпочитат конкретен канал. Клиничните мета-анализи показват, че напомнянията повишават явяването и намаляват пропуснатите часове; те не доказват, че пациентите пристигат по-точно навреме (виж източник 7). Затова казваме „по-малко пропуснати часове“, а не „идват навреме“, докато нямаме собствени данни след пускането на продукта.